Тайният живот на Атина

Белокаменна, шумна, безбрежна и бездънна – така според мнозина е Атина днес.

Градът, който 25 века живее с благословията и под патронажа на богинята Атина, диша с легендите на античността и с изкушенията на съвремието.

Атина е може би най-дискутираният град в западната история и гласовете, които я идеализират или критикуват, са също толкова част от него, колкото новите модерни лъскави постройки или каскадите от жасмин, хибискус, бугенвили и гардении, които се „изсипват” като пъстроцветни гирлянди от балконите на атинските жилища.

Наричат гръцката столица „град на подсъзнателното, на неосъзнатото”. Като че ли с някаква ловка и неуловима магия тя внушава усещането , че тук, където свършва Европа и се предполага, че е погребан Едип, се оформя един естествен психологически кръстопът. Атина притежава невероятната сила да привлича към себе си хора, които сами се намират на кръстопът, и да им предлага богат избор от възможности.

През цялото си хилядолетно съществувание Атина е била една мечта и може би от всички градове на света тя е единственият, в който господства собствената му мечта за себе си. Едва ли някъде другаде ще се намери град, който така безкомпромисно да бъде представян от един символ-Партенона. Отчасти реконструиран, отчасти в развалини, той властва над Атина както никой друг паметник на християнството. Този паметник на паметниците – и Акрополът като цяло- често са главната забележителност, която привлича туристите към Атина. Но той е и една бариера, отвъд която те трудно могат да проникнат, за да видят живия, пулсиращ град, който го обгръща от всички страни. Макар и плод на човешкия архитектурен гений, Партенонът е придобил днес статута на природно явление, подобно на Големия бариерен риф.

На пръв поглед Атина изглежда съставена единствено от забележителности, които са магнит за всички туристи – древната Агора, Акропола, площад Синтагма, Плаката, мраморния Олимпийски стадион, храма на олимпийския Зевс. Но в много отношения той е и един „прикрит” град, с много потайности, с безброй следи от едно отлетяло и изчезнало минало, вградени в легенди, мъдрости и митове. Следи, които остават невидими и неуловими за „непосветените”. Затова никога не се доверявайте само на първите си впечатления от Атина: от тях неминуемо в паметта ви ще се запечата хаотичното улично движение, неимоверната какофония от човешки гласове, твърде ограничените пространства, изпълнени до краен предел с постройки.

Чарът на този град идва чрез опознаването му. Затова единственият начин да се насладите на Атина, на нейния пулсиращ, задъхан, денонощен ритъм, е не толкова да го посетите за пет дни, колкото да поживеете в него пет дни.

Една от непреходните амбиции на Атина е да кипи от живот и под знойното южно слънце, и в топлите егейски нощи.

От здрач до ранни зори целият град се превръща в една обширна „гостна” на открито: разходките, покупките, вечерята в ресторант или таверна, задушевните разговори с приятели на свещи на старинните атински балкони превръщат нощта в Атина в едно продължение, в една нова „версия” на деня.

Този град винаги се е стремял към безсмъртие и затова е толкова жив и динамичен както по тъмно, така и при меднооцветената светлина на знойния ден.